Много ми се ще тази седмица да съм по-изобретателна и творческа личност, но за съжаление освен самолетни билети, авиокомпании и хотелски резервации, почти нищо друго не намира място в ума ми. Може би есенната вялост си иска своето, предусещането на зимата донатоварва емоциите и ги прави влажни, мъгливи и сънени. Все пак е началото на октомври -празно време, когато споменът за лятото избледнява, а плановете за едноседмично, или в най-добрия случай двуседмично бягство към някой зимен ски и спа курорт са далечни и вероятно финансово неясни.

Във всеки случай, есенната депресия и скука може да се пребори и един от забавните начини е, да се ровиш в интернет и да си избираш местенце за зимната ваканция, като се надяваш, че работодателят ти ще осъзнае колко мизерно ти плаща за творческия труд, или че с извънредна работа ще можеш да си заделиш някой лев за бягство от калната, мръсна и пренаселена столица, в която си имал нещастието да се родиш.

Моят избор за тази зима се колебае между Мианмар (Бирма) със средна януарска температура между 20 и 25 градуса Сº, където ме заведе сайта на Емил Данаилов - непоправим номад и запален фен на индокитайския регион и селцето Митерзил (Австрийски Алпи) в близост до най-големият Национален парк на Централна Европа Хое тауерн .

Първото привлича с топлото, древните храмове, липсата на туристически тълпи и над 2 000 км. брегова ивица. До там се стига с различни авиокомпании, като Air France, Turkish Airlines, Singapore Airlines, Aeroflot - според предпочитанията и финансовите възможности.

Второто е значително по-близо и достъпно, мамещо с величествени глетчери и прелестни водопади около Кримл, на границата между Тирол, Каритния и Залцбург.